Уште пет минути до вашиот настап. Во главата ви бучи, дланките ви се потат, стомакот ве стега. Ѕиркате во говорот, но зборовите ви се чинат туѓи, како да ги гледате по прв пат. „Што ми требаше?“, си велите, со крајчето на окото лоцирајќи го пожарниот излез. Но луѓето полека се слеваат во просторијата, и нема назад. Ја поднаместувате краватата, го прочистувате грлото и почнувате: „Почитувани членови на куќниот совет, драги комшии.“ http://bit.ly/btlhXG
Monday, April 19, 2010
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment